lips_of_angels (Ем)
164 5067
31 мар. 2010 г., 20:54

На една светулка 

  Поэзия
1059 0 16

Безсънна е нощта, почти бездънна.

А аз ще ти разкажа тъжна истина.

За детството, което е изгубено,

и липсата, залепнала на устната.

 

Не казвай нищо. Просто слушай.

Отдавна ми тежи да го разкажа.

Мъничката фея, там на стълбите,

отново пее песни, като ангел,

 

на хората, които я забравят

веднага, щом ù  пуснат по монета.

Същинска Палечка - ограбена.

В цигулката ù свил се е щурецът.

 

А тя е малка, сълзите - водопади,

говори с кучето-пазач, проплаква.

Да бяхме малко хора, щяха устните

да трепнат за момент, да заприказват...

 

Но всеки се е свил като в черупка.

А тя не спира - свири на небето.

На Сердика, на стълбите, светулка

огрява София. А ние пак сме слепите...

 

 

© Ем Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??