На една светулка
Безсънна е нощта, почти бездънна.
А аз ще ти разкажа тъжна истина.
За детството, което е изгубено,
и липсата, залепнала на устната.
Не казвай нищо. Просто слушай.
Отдавна ми тежи да го разкажа.
Мъничката фея, там на стълбите,
отново пее песни, като ангел,
на хората, които я забравят
веднага, щом ù пуснат по монета.
Същинска Палечка - ограбена.
В цигулката ù свил се е щурецът.
А тя е малка, сълзите - водопади,
говори с кучето-пазач, проплаква.
Да бяхме малко хора, щяха устните
да трепнат за момент, да заприказват...
Но всеки се е свил като в черупка.
А тя не спира - свири на небето.
На Сердика, на стълбите, светулка
огрява София. А ние пак сме слепите...
© Ем All rights reserved.
