24 мая 2017 г., 16:14

На жена ми 

  Поэзия » Любовная, Философская
1654 3 12
Веднъж във бара
знаеш го - до светофара,
седнал самотен, но не сам
а с чаша уиски
ирландско – без лед,
се загледах през изпотената витрина
отсреща, към театъра
и взрях поглед в афиш
изпокъсан – навярно от вятъра,
приканващ публиката за среща.
За някаква драма.
И без да разбирам изобщо от сценично изкуство ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Димитров Все права защищены

Посветих това стихотворение на жена ми, но не знам дали да го оставя с това заглавие. Ако имате идеи - помагайте!

Предложения
: ??:??