На жена ми

May 24, 2017, 4:14 PM

Poetry » Love, Phylosophy

1655 3 12

Веднъж във бара
знаеш го - до светофара,
седнал самотен, но не сам
а с чаша уиски
ирландско – без лед,
се загледах през изпотената витрина
отсреща, към театъра
и взрях поглед в афиш
изпокъсан – навярно от вятъра,
приканващ публиката за среща.
За някаква драма.
И без да разбирам изобщо от сценично изкуство ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Посветих това стихотворение на жена ми, но не знам дали да го оставя с това заглавие. Ако имате идеи - помагайте!

На жена ми

Искате да прочетете повече?

Random works