На жена ми
Веднъж във бара
знаеш го - до светофара,
седнал самотен, но не сам
а с чаша уиски
ирландско – без лед,
се загледах през изпотената витрина
отсреща, към театъра
и взрях поглед в афиш
изпокъсан – навярно от вятъра,
приканващ публиката за среща.
За някаква драма.
И без да разбирам изобщо от сценично изкуство
съдбата си реших да тълкувам
като театрален жанр
и ме обзе някакво чувство.
Дали живял съм в комедия
или пък в драма,
или в трагедия?
И през витрината – оназ изпотената,
по която бааавно се стичаха спомени,
видях си живота на сцената.
И после ... После
усетих вкуса на кръвта между зъбите
от юмруците на живота - грубо нанесени,
бяха тежки, бяха жестоки,
но справедливи
и бяха по мъжки понесени.
Бях скитник,
бях имигрант
и хамалин бях,
и престъпник,
и самотник обречен.
Май само предател не бях.
Но бях... абсолютна трагедия.
И спомних си също
как шляпах в калта
с пробити обувки и вехти одежди,
шляпах ... без грош дори за кафе,
но изпълнен със толкоз надежди.
Това навярно било е комедия.
Сетне, след поредната чаша
уиски - ирландско, без лед,
си спомних за теб,
как докосвах косите ти
с къдрици преплетени в залеза.
Искрящи, ухаещи на море,
прииждащи спомени с вълните на вятъра.
Спомних очите ти – очи на кошута.
Помня – съня ми отнеха
и гърдите ти,
и нозете ти,
и ръцете ти нежни
в тях търсих не еди път утеха.
И те обичам – все още безумно
и с теб искам да остарея,
а ти ми дари
най-скъпоценните камъни
и сега съм богат
и без тях няма как да живея.
Последната чаша уиски
ирланско - без лед,
довърших с толкоз презрение
и потънал в цигарен дим и аромат на кафе
разбрах, че само туй има значение.
И тогава във бара
знаеш го – до светофара
изпаднал почти в алкохолна амнезия
реших - не било е театър
животът ми е красива поезия!
© Живко Димитров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Заглавието е важно за едно стихотворение.
И колкото е по-поетично, толкова е по-интригуващо.
"В много произведения заглавието е натоварено с най-голям смисъл и е ключ към него."
За заглавие на стихотворението предлагам: "Щрихи от живота ми", но авторът ще прецени как да постъпи... -
много добро е!!
-
Благодаря ти Люси. Радвам се че отдели от времето си, за да прочетеш.
-
Чудесно е, че си го посветил на жена си. Тя е направила живота ти красива поезия, заедно с теб разбира се.
-
Гюлсер и Виолета, благодаря ви.
-
" .. без грош дори за кафе,
но изпълнен със толкоз надежди." - Вярата върши чудеса, а надеждата е нейна по-малка сестра. И накрая дотичва и третата, най-красивата сестра - Любовта. Много непринудено човешки е пресъздадена една житейска съдба с интерпретация на най-висшите и непреходни ценности. Всички дирим споделена взаимност и разбиране - истинското богатство. Харесах и мелодиката на стиха.Поздравления! -
Страхотен стих.
Пред всичко избирам пак теб.
Но няма значение заглавието. Съдържанието и смисъла са важни. -
Гавраил Йосифов благодаря за предложението. Аз си мислех нещо от рода на Алкохолна поезия или Поезия от бара, но нещо не ми харесват.
-
Благодаря Маргарита. Радвам се, че стихът ми те докосва и вълнува.
-
Боже! Съпреживях! Разбрах! Познах!Браво! Много пъти БРАВО!
-
Предложение:
На теб,красива поезия!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Лебовски, за мене е чест! Благодаря.