На колегите, с добро
с предчувствие за буря и борба.
И исках цялата си мощ да овладея,
да устоя пред злоба и вина.
Със слънчева наметка се обгърнах,
положих си защитната стена.
Душата си облякох във усмивка,
да победя злината, с доброта.
Усмихнах се. Във мислите надникнах,
спокойствие и разум да вменя.
Интригата жестока да преборя,
да не обсеби нашите сърца.
Опитвам се.Дали пък ще успея
за малко да внуша респект?
Със злоба, скъпи,трудно се живее!
Защо да бъдем жалък неин роб?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
