На колегите, с добро
Денят започна тъжен и напрегнат,
с предчувствие за буря и борба.
И исках цялата си мощ да овладея,
да устоя пред злоба и вина.
Със слънчева наметка се обгърнах,
положих си защитната стена.
Душата си облякох във усмивка,
да победя злината, с доброта.
Усмихнах се. Във мислите надникнах,
спокойствие и разум да вменя.
Интригата жестока да преборя,
да не обсеби нашите сърца.
Опитвам се.Дали пък ще успея
за малко да внуша респект?
Със злоба, скъпи,трудно се живее!
Защо да бъдем жалък неин роб?
с предчувствие за буря и борба.
И исках цялата си мощ да овладея,
да устоя пред злоба и вина.
Със слънчева наметка се обгърнах,
положих си защитната стена.
Душата си облякох във усмивка,
да победя злината, с доброта.
Усмихнах се. Във мислите надникнах,
спокойствие и разум да вменя.
Интригата жестока да преборя,
да не обсеби нашите сърца.
Опитвам се.Дали пък ще успея
за малко да внуша респект?
Със злоба, скъпи,трудно се живее!
Защо да бъдем жалък неин роб?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
