15 февр. 2009 г., 10:06

На М.

587 0 0
Обичам те толкова много,
без теб за мен няма живот.
Обичам те толкова много,
ти - единствена звезда в тъмен небосвод.

За мен си въздуха, храната,
поддържащи живота в мен.
За мен си водата,
разведряваща ме в топъл ден.

Ти си мойта пътеводна светлина,
показваща ми пътя в мрака.
Тъй както Полярната звезда
е спасението на моряка.

Ти си слънцето в небето,
съживяваш моя мъртъв свят.
Ти си чудото, което
внесе в него цвят!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Богданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....