Feb 15, 2009, 10:06 AM

На М.

  Poetry
583 0 0
Обичам те толкова много,
без теб за мен няма живот.
Обичам те толкова много,
ти - единствена звезда в тъмен небосвод.

За мен си въздуха, храната,
поддържащи живота в мен.
За мен си водата,
разведряваща ме в топъл ден.

Ти си мойта пътеводна светлина,
показваща ми пътя в мрака.
Тъй както Полярната звезда
е спасението на моряка.

Ти си слънцето в небето,
съживяваш моя мъртъв свят.
Ти си чудото, което
внесе в него цвят!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Богданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...