На майката
Дарила нов живот,
ти бе достойна жена.
Помниш ли, когато
бдеше над своите деца,
гладуваше заради тях,
не спеше често в нощта?
Помниш ли, как те
зовяха "Мамо, мамо!"
Сега са вече големи,
стигат до твоето рамо.
Ти видя смисъл велик
в чудото на детските очи.
Те бяха твоето щастие
и в най-трудните дни.
За теб бих понесъл
и най-тежката рана.
Живот си, майка си
и жена все така желана.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Васил Георгиев Все права защищены
