Дарила нов живот,
ти бе достойна жена.
Помниш ли, когато
бдеше над своите деца,
гладуваше заради тях,
не спеше често в нощта?
Помниш ли, как те
зовяха "Мамо, мамо!"
Сега са вече големи,
стигат до твоето рамо.
Ти видя смисъл велик
в чудото на детските очи.
Те бяха твоето щастие
и в най-трудните дни.
За теб бих понесъл
и най-тежката рана.
Живот си, майка си
и жена все така желана.
© Васил Георгиев All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
