25.03.2008 г., 9:50 ч.

На майката 

  Поезия » Друга
1961 0 12

Дарила нов живот,

ти бе достойна жена.

Помниш ли, когато

бдеше над своите деца,

гладуваше заради тях,

не спеше често в нощта?

Помниш ли, как те

зовяха "Мамо, мамо!"

Сега са вече големи,

стигат до твоето рамо.

Ти видя смисъл велик

в чудото на детските очи.

Те бяха твоето щастие

и в най-трудните дни.

За теб бих понесъл

и най-тежката рана.

Живот си, майка си

и жена все така желана.

 

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??