8 окт. 2023 г., 15:34

На моето силно момиче

896 1 0

      На моето силно момиче

                             На А. 

 

В най-мрачния и тежък нощен час

Когато призраци витаят и всяват смут дълбоко в нас

Застанахме един до друг ръка в ръка

Готови да преборим всяка болка на света

 

Повтаряше ми постоянно и със сила:

"Престани със тая твоя неистова закрила

Аз мога да се справя, зная как

И ще надвивам всяка мъка пак и пак" 

 

Ръката ти не пуснах и не спрях 

Да те обичам и да боря всеки страх

Вървяхме заедно напред през мрака

Без да знаем какво във края ще ни чака

 

Когато все пак пътят ни опасен 

Намери своя изход ясен

Тихо ще застана пред тебе смирен

И ще призная, че не аз, а ти спасила си мен. 

 

 

16.06.2023

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Велев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...