На морето
На морето
Ти приличаш безумно на мен –
мълчаливо в просторите кротки,
ала литне ли вятър студен,
преобръщаш рибарските лодки.
Синя рокля обличаш си днес
и наплиташ я с бяла дантела,
но разголваш плътта си нощес
и си лягаш в самотна постеля.
Ти си буря, когато болиш,
топли длани, когато се радваш.
Стенеш в песен, разтапяш се в стих,
раковини-мечти подаряваш.
И се влюбват в безкрая ти син,
в хоризонт непознат и опасен,
а очакваш ти своя любим,
закопнял за брега ти прекрасен…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Ангелова Все права защищены
