На морето
На морето
Ти приличаш безумно на мен –
мълчаливо в просторите кротки,
ала литне ли вятър студен,
преобръщаш рибарските лодки.
Синя рокля обличаш си днес
и наплиташ я с бяла дантела,
но разголваш плътта си нощес
и си лягаш в самотна постеля.
Ти си буря, когато болиш,
топли длани, когато се радваш.
Стенеш в песен, разтапяш се в стих,
раковини-мечти подаряваш.
И се влюбват в безкрая ти син,
в хоризонт непознат и опасен,
а очакваш ти своя любим,
закопнял за брега ти прекрасен…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Деница Ангелова Todos los derechos reservados
