27 февр. 2006 г., 23:09

На музата

1.4K 0 6
Безпризорна и без постоянен адрес
без да знам даже твоето име,
дълго те търсех и ето,че днес
те откривам  във своите рими.
Знам,че пак ще избягаш невернице
и навярно ще идеш при друг,
а после смирена и без предизвестие
ще се завърнеш отново пак тук.
Уморена от дългото скитане
ще почукаш на мойта врата
и аз ще те пусна да влезеш
без да питам къде си била.
И пак ще споделяме мигове,
отново със страст ще творим
в нощите,пишейки стихове,
когато не можем да спим.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...