27 февр. 2006 г., 23:09

На музата

1.4K 0 6
Безпризорна и без постоянен адрес
без да знам даже твоето име,
дълго те търсех и ето,че днес
те откривам  във своите рими.
Знам,че пак ще избягаш невернице
и навярно ще идеш при друг,
а после смирена и без предизвестие
ще се завърнеш отново пак тук.
Уморена от дългото скитане
ще почукаш на мойта врата
и аз ще те пусна да влезеш
без да питам къде си била.
И пак ще споделяме мигове,
отново със страст ще творим
в нощите,пишейки стихове,
когато не можем да спим.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...