Feb 27, 2006, 11:09 PM

На музата

  Poetry
1.4K 0 6
Безпризорна и без постоянен адрес
без да знам даже твоето име,
дълго те търсех и ето,че днес
те откривам  във своите рими.
Знам,че пак ще избягаш невернице
и навярно ще идеш при друг,
а после смирена и без предизвестие
ще се завърнеш отново пак тук.
Уморена от дългото скитане
ще почукаш на мойта врата
и аз ще те пусна да влезеш
без да питам къде си била.
И пак ще споделяме мигове,
отново със страст ще творим
в нощите,пишейки стихове,
когато не можем да спим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...