27.02.2006 г., 23:09

На музата

1.4K 0 6
Безпризорна и без постоянен адрес
без да знам даже твоето име,
дълго те търсех и ето,че днес
те откривам  във своите рими.
Знам,че пак ще избягаш невернице
и навярно ще идеш при друг,
а после смирена и без предизвестие
ще се завърнеш отново пак тук.
Уморена от дългото скитане
ще почукаш на мойта врата
и аз ще те пусна да влезеш
без да питам къде си била.
И пак ще споделяме мигове,
отново със страст ще творим
в нощите,пишейки стихове,
когато не можем да спим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...