Приятелко моя, аз искам

тез думи на теб да даря.

В ръката си цвете аз стискам

за прошка. И аз ще простя.

Животът ни, пълна измама,

сърцата ни в плен окова

и роли ни даде в програма

на многострадална жена.

Години тез роли играем,

на сцена с кичозен декор.

За мисли издайни нехаем,

че ние сме в губещ отбор.

Спечелили главните роли,

по някакъв странен каприз,

играят бездарни актьори,

а ние сме просто ескиз.

Не страдай, приятелко моя,

че нашият път е трънлив.

Прекрасно е, че сме на сцена,

духът ни, че още е жив.

Дано този огън в сърцето

го носим до сетния ден.

И да опазим детето,

живеещо в тебе и в мен.