6.12.2009 г., 19:08

На Нели

877 0 0

Приятелко моя, аз искам

тез думи на теб да даря.

В ръката си цвете аз стискам

за прошка. И аз ще простя.

Животът ни, пълна измама,

сърцата ни в плен окова

и роли ни даде в програма

на многострадална жена.

Години тез роли играем,

на сцена с кичозен декор.

За мисли издайни нехаем,

че ние сме в губещ отбор.

Спечелили главните роли,

по някакъв странен каприз,

играят бездарни актьори,

а ние сме просто ескиз.

Не страдай, приятелко моя,

че нашият път е трънлив.

Прекрасно е, че сме на сцена,

духът ни, че още е жив.

Дано този огън в сърцето

го носим до сетния ден.

И да опазим детето,

живеещо в тебе и в мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бояна Драгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...