Dec 6, 2009, 7:08 PM

На Нели

  Poetry
874 0 0

Приятелко моя, аз искам

тез думи на теб да даря.

В ръката си цвете аз стискам

за прошка. И аз ще простя.

Животът ни, пълна измама,

сърцата ни в плен окова

и роли ни даде в програма

на многострадална жена.

Години тез роли играем,

на сцена с кичозен декор.

За мисли издайни нехаем,

че ние сме в губещ отбор.

Спечелили главните роли,

по някакъв странен каприз,

играят бездарни актьори,

а ние сме просто ескиз.

Не страдай, приятелко моя,

че нашият път е трънлив.

Прекрасно е, че сме на сцена,

духът ни, че още е жив.

Дано този огън в сърцето

го носим до сетния ден.

И да опазим детето,

живеещо в тебе и в мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бояна Драгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...