26 мар. 2013 г., 20:01

На Ники

927 0 1

Едно момче с усмивка голяма

лежи там, в черната пръст

и между нас вече го няма,

остана само името на белия кръст.

 

Защо си тръгна, защо ни остави,

сега за тебе всички скърбим.

,,Защо, Ники, защо го направи?!" -

със сълзи на очи тихо мълвим.

 

Около нас обикалят весели спомени,

яхнали колело с бели крила,

много сълзи бяха и ще бъдат отронени,

моля те, върни се, на парка ела.

 

22.03.2013 г.

 

Обичаме те!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....