Едно момче с усмивка голяма
лежи там, в черната пръст
и между нас вече го няма,
остана само името на белия кръст.
Защо си тръгна, защо ни остави,
сега за тебе всички скърбим.
,,Защо, Ники, защо го направи?!" -
със сълзи на очи тихо мълвим.
Около нас обикалят весели спомени,
яхнали колело с бели крила,
много сълзи бяха и ще бъдат отронени,
моля те, върни се, на парка ела.
22.03.2013 г.
Обичаме те!
© Аз All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
