26.03.2013 г., 20:01

На Ники

925 0 1

Едно момче с усмивка голяма

лежи там, в черната пръст

и между нас вече го няма,

остана само името на белия кръст.

 

Защо си тръгна, защо ни остави,

сега за тебе всички скърбим.

,,Защо, Ники, защо го направи?!" -

със сълзи на очи тихо мълвим.

 

Около нас обикалят весели спомени,

яхнали колело с бели крила,

много сълзи бяха и ще бъдат отронени,

моля те, върни се, на парка ела.

 

22.03.2013 г.

 

Обичаме те!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...