26.03.2013 г., 20:01

На Ники

930 0 1

Едно момче с усмивка голяма

лежи там, в черната пръст

и между нас вече го няма,

остана само името на белия кръст.

 

Защо си тръгна, защо ни остави,

сега за тебе всички скърбим.

,,Защо, Ники, защо го направи?!" -

със сълзи на очи тихо мълвим.

 

Около нас обикалят весели спомени,

яхнали колело с бели крила,

много сълзи бяха и ще бъдат отронени,

моля те, върни се, на парка ела.

 

22.03.2013 г.

 

Обичаме те!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...