25 сент. 2015 г., 07:52

На някой побъркан творба!

649 0 7

Вой на сирени.

Задръстени улици.

Тичат хиляди устремени,

търсят спасение -

от смъртоностните белезници.

 

В небето стреснати птици

тревожно махат с крила.

Земята се свила.

Чертае с мисъл гробни места.

 

На хоризонта мълния кълбеста,

бежанците газят чужди поля.

Децата като мишлета

през оградата мрежеста

търсят майка клета.

Душата пърха на късчета.

Проклета съдба!

На някой побъркан творба!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • С Миночка ,Таничка и Лейди !!!До нови мила!!!
  • Стегнато,точно,вълнуващо.Много актуално.В командните центрове"тролове"се разпореждат.Поздравление от мен!
  • Поднесла си тази тема прекрасно! Оценявам високо твоят стих! Усетих го със сърце и душа! Преди месеци съпреживях нещо подобно и наскоро го пресъздадох в стих. Поздрави за творбата и съпричастността!
  • Да. Всичко което се случва сега с бежанците е плод на объркан мозък.
    Хареса ми!
  • Страхотно описание на истината днес!Харесах!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...