25 sept 2015, 7:52

На някой побъркан творба!

  Poesía
655 0 7

Вой на сирени.

Задръстени улици.

Тичат хиляди устремени,

търсят спасение -

от смъртоностните белезници.

 

В небето стреснати птици

тревожно махат с крила.

Земята се свила.

Чертае с мисъл гробни места.

 

На хоризонта мълния кълбеста,

бежанците газят чужди поля.

Децата като мишлета

през оградата мрежеста

търсят майка клета.

Душата пърха на късчета.

Проклета съдба!

На някой побъркан творба!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • С Миночка ,Таничка и Лейди !!!До нови мила!!!
  • Стегнато,точно,вълнуващо.Много актуално.В командните центрове"тролове"се разпореждат.Поздравление от мен!
  • Поднесла си тази тема прекрасно! Оценявам високо твоят стих! Усетих го със сърце и душа! Преди месеци съпреживях нещо подобно и наскоро го пресъздадох в стих. Поздрави за творбата и съпричастността!
  • Да. Всичко което се случва сега с бежанците е плод на объркан мозък.
    Хареса ми!
  • Страхотно описание на истината днес!Харесах!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...