25 sept 2015, 7:52

На някой побъркан творба! 

  Poesía
514 0 7

Вой на сирени.

Задръстени улици.

Тичат хиляди устремени,

търсят спасение -

от смъртоностните белезници.

 

В небето стреснати птици

тревожно махат с крила.

Земята се свила.

Чертае с мисъл гробни места.

 

На хоризонта мълния кълбеста,

бежанците газят чужди поля.

Децата като мишлета

през оградата мрежеста

търсят майка клета.

Душата пърха на късчета.

Проклета съдба!

На някой побъркан творба!!!

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • С Миночка ,Таничка и Лейди !!!До нови мила!!!
  • Стегнато,точно,вълнуващо.Много актуално.В командните центрове"тролове"се разпореждат.Поздравление от мен!
  • Поднесла си тази тема прекрасно! Оценявам високо твоят стих! Усетих го със сърце и душа! Преди месеци съпреживях нещо подобно и наскоро го пресъздадох в стих. Поздрави за творбата и съпричастността!
  • Да. Всичко което се случва сега с бежанците е плод на объркан мозък.
    Хареса ми!
  • Страхотно описание на истината днес!Харесах!
  • Много точно и оригинално, Василке! Определено имаш вкус към острата и бръснеща образност. Този път си сполучила докрай. Най-високо оценявам написаното! Браво!
  • Аз също виждам в този бежански поток, в неспирните военни конфликти нещо извратено, побъркано... планове, скроени от болни мозъци. Поздравления за творбата, Васи!
Propuestas
: ??:??