25.09.2015 г., 7:52

На някой побъркан творба!

654 0 7

Вой на сирени.

Задръстени улици.

Тичат хиляди устремени,

търсят спасение -

от смъртоностните белезници.

 

В небето стреснати птици

тревожно махат с крила.

Земята се свила.

Чертае с мисъл гробни места.

 

На хоризонта мълния кълбеста,

бежанците газят чужди поля.

Децата като мишлета

през оградата мрежеста

търсят майка клета.

Душата пърха на късчета.

Проклета съдба!

На някой побъркан творба!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С Миночка ,Таничка и Лейди !!!До нови мила!!!
  • Стегнато,точно,вълнуващо.Много актуално.В командните центрове"тролове"се разпореждат.Поздравление от мен!
  • Поднесла си тази тема прекрасно! Оценявам високо твоят стих! Усетих го със сърце и душа! Преди месеци съпреживях нещо подобно и наскоро го пресъздадох в стих. Поздрави за творбата и съпричастността!
  • Да. Всичко което се случва сега с бежанците е плод на объркан мозък.
    Хареса ми!
  • Страхотно описание на истината днес!Харесах!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...