Вой на сирени.
Задръстени улици.
Тичат хиляди устремени,
търсят спасение -
от смъртоностните белезници.
В небето стреснати птици
тревожно махат с крила.
Земята се свила.
Чертае с мисъл гробни места.
На хоризонта мълния кълбеста,
бежанците газят чужди поля.
Децата като мишлета
през оградата мрежеста
търсят майка клета.
Душата пърха на късчета.
Проклета съдба!
На някой побъркан творба!!!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
