Вой на сирени.
Задръстени улици.
Тичат хиляди устремени,
търсят спасение -
от смъртоностните белезници.
В небето стреснати птици
тревожно махат с крила.
Земята се свила.
Чертае с мисъл гробни места.
На хоризонта мълния кълбеста,
бежанците газят чужди поля.
Децата като мишлета
през оградата мрежеста
търсят майка клета.
Душата пърха на късчета.
Проклета съдба!
На някой побъркан творба!!!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
