Я ела ми, луд гидийо,
тук на очна стафка!
Да та питам и разпитам
к' ва ще да ù тъз заиграфка?!
Казваш - флюбел си са ф мене...
Ачи де разбра каква съм,
кату ниту си ма видел,
ниту барем за раката фащал?
И си ма усетел, викаш,
к' ва ми е душата -
стигали ти, значи, били
две минути, два-три лафа.
Слушай!
Точну две минути имаш
да са изпувядаш!
Да фнимаваш що ши думаш,
що ши ма кращаваш!
Ни съм някой шафрантия
дет' ш' ти вържи за минута -
как ма гледаш кротка, мила,
найда ли та, от бой ш' та счупя!
Тез мускули нали ги видиш?
Аку шига със мен си праиш,
ши та бия, ши та меля,
дукат' си признаиш!!
© Светла Илиева Все права защищены
Побойничка такава! Люта си ракия!
Сецна му мерака на лудия гидия!
Бравооо!