На осемнадесет
На осемнадесет години
си мислех, че това е той
и трепетът в очите сини
разгаряше мечти безброй.
На осемнадесет години
с усмивка гледах на света,
далечни бяха тези рими
и непокорна бе кръвта.
На осемнадесет години
си мислех, че светът е мой,
че хората са несломими
дори от яростен порой.
И на четирийсет години
отново вярвам в този свят,
в сърцата ни непобедими
и във житейския палат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Наташа Басарова Все права защищены
