3.04.2008 г., 14:01 ч.

На осемнадесет 

  Поезия
2383 1 30

На осемнадесет години

си мислех, че това е той

и трепетът в очите сини

разгаряше мечти безброй.

 

На осемнадесет години

с усмивка гледах на света,

далечни бяха тези рими

и непокорна бе кръвта.

 

На осемнадесет години

си мислех, че светът е мой,

че хората са несломими

дори от яростен порой.

 

И на четирийсет години

отново вярвам в този свят,

в сърцата ни непобедими

и във житейския палат.

 

© Наташа Басарова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??