28 апр. 2023 г., 08:57

На прага на мълчаливите утрини 

  Поэзия » Философская
185 7 11

НА ПРАГА НА МЪЛЧАЛИВИТЕ УТРИНИ

 

Как къщата ще стане дом,

щом в нея огънят не топли?

Стоим си кротки – мълчешком,

и всеки мислите си чопли.

 

Мълчахме дни и векове 

и сякаш, че не сме живели!

Куп беловласи ветрове

прошетват тихите недели.

 

Забравила съм как шепти

дори с дъжда в среднощ улукът.

Как орехът заплита стих

и с клонче в тъмното почуква.

 

Такава тишина – да спреш

от тежкия ѝ дъх да дишаш.

Най-страшно е да разбереш,

че вече си съвсем излишен.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??