Apr 28, 2023, 8:57 AM

На прага на мълчаливите утрини

478 7 11

НА ПРАГА НА МЪЛЧАЛИВИТЕ УТРИНИ

 

Как къщата ще стане дом,

щом в нея огънят не топли?

Стоим си кротки – мълчешком,

и всеки мислите си чопли.

 

Мълчахме дни и векове 

и сякаш, че не сме живели!

Куп беловласи ветрове

прошетват тихите недели.

 

Забравила съм как шепти

дори с дъжда в среднощ улукът.

Как орехът заплита стих

и с клонче в тъмното почуква.

 

Такава тишина – да спреш

от тежкия ѝ дъх да дишаш.

Най-страшно е да разбереш,

че вече си съвсем излишен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...