Apr 28, 2023, 8:57 AM

На прага на мълчаливите утрини 

  Poetry » Phylosophy
259 7 11

НА ПРАГА НА МЪЛЧАЛИВИТЕ УТРИНИ

 

Как къщата ще стане дом,

щом в нея огънят не топли?

Стоим си кротки – мълчешком,

и всеки мислите си чопли.

 

Мълчахме дни и векове 

и сякаш, че не сме живели!

Куп беловласи ветрове

прошетват тихите недели.

 

Забравила съм как шепти

дори с дъжда в среднощ улукът.

Как орехът заплита стих

и с клонче в тъмното почуква.

 

Такава тишина – да спреш

от тежкия ѝ дъх да дишаш.

Най-страшно е да разбереш,

че вече си съвсем излишен.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??