28.04.2023 г., 8:57 ч.

На прага на мълчаливите утрини 

  Поезия » Философска
257 7 11

НА ПРАГА НА МЪЛЧАЛИВИТЕ УТРИНИ

 

Как къщата ще стане дом,

щом в нея огънят не топли?

Стоим си кротки – мълчешком,

и всеки мислите си чопли.

 

Мълчахме дни и векове 

и сякаш, че не сме живели!

Куп беловласи ветрове

прошетват тихите недели.

 

Забравила съм как шепти

дори с дъжда в среднощ улукът.

Как орехът заплита стих

и с клонче в тъмното почуква.

 

Такава тишина – да спреш

от тежкия ѝ дъх да дишаш.

Най-страшно е да разбереш,

че вече си съвсем излишен.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??