На прага на мълчаливите утрини
НА ПРАГА НА МЪЛЧАЛИВИТЕ УТРИНИ
Как къщата ще стане дом,
щом в нея огънят не топли?
Стоим си кротки – мълчешком,
и всеки мислите си чопли.
Мълчахме дни и векове –
и сякаш, че не сме живели!
Куп беловласи ветрове
прошетват тихите недели.
Забравила съм как шепти
дори с дъжда в среднощ улукът.
Как орехът заплита стих
и с клонче в тъмното почуква.
Такава тишина – да спреш
от тежкия ѝ дъх да дишаш.
Най-страшно е да разбереш,
че вече си съвсем излишен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
