16 нояб. 2013 г., 10:32

на прага на зимата

685 0 7


на прага на зимата:


късни есенни звуци
влачи вятърът неуморно

и бълбука преди да замръзне

новият епизод
на отдавна познатото:

ще възкръсне

знам

ще трябва да купя лопата за сняг
за да ровя в студения ужас напразно
как се поддържа пъртина

когато стъпките спят
някъде в друг свят

твърде сладко- на топло

кротко затварям

вратата на къщата с думите
дръпвам завесите

лампата паля

музика слушам
някъде бъбрят

за нещо вълшебно човеците
звуци без действия- никому нищо не струват

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...