На Раковски
Бе дума блага, бе и дълг,
идеята за Свободата.
Светът наоколо бе зъл,
изкореняваше мечтата.
Посичаше я с ятаган,
но тя покълваше отново.
Събираше в душите плам
и зрееше в бунтовно слово.
Бе дума блага, а и дълг,
бе дело... Бе призвание
да вдигнеш цял народ,
създавайки му основание
да вярва, че ще победи,
че заслужава Свободата
Отечеството си да съгради
и сам да определя си съдбата.
Раковски, ти държа перо и меч...
С тях служи си изкусно и умело.
Омайният език на дръзката ти реч
събра съмишленици в свято дело
и мисълта ти далновидна провидя
стратегията на победа свята,
а тя развя във битки знамената.
В смъртта роди се Свободата...
С венец от съкровени думи
пред паметта ти коленичим днес.
Признателни. Свободни.
Отдаваме на делото ти чест.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
