4 окт. 2017 г., 11:51

На сбогуване с лятото

1.3K 4 14

 

Тъй както слънцето се скрива

зад облак тъмен изведнъж

и върху младата коприва

се спуска страстен летен дъжд,

и тишината връзва възел

сред корените на дъба,

а разноцветния си пъзел

разплита юнската дъга,

и лятото пресуква прежда

от кукурузена коса,

и свойта мъничка надежда

понася всеки на света,

и нощем над главите свети

луна  – като бакър на плет,

а зад прозореца поети

редят куплет подир куплет,

така и август ще остави

в морето пенести следи,

и свойте дрезгави октави

в камъша вятър ще реди,

и ято щъркели отгоре

над плажа дълго ще кръжи,

а дългокосата топола

след тях дъждовно ще тъжи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Великолепна наситена картинност, оригинална и впечатляваща! Оставам с респект пред поетичният ти талант, Валюшо! А стихотворението ти слагам в папката с любими.
  • Благодаря ви, прители, обожавам есента, но любимит ми месец е август. Май затова синът ми се роди в края му
  • Красиво!
  • Еха, разкошен стих, много образен! Нанизан като мънистено герданче! Привет, Вал!
  • Много ми хареса това разгърнато сравнение - толкова пластично, с такава метафорична образност! Поздрав, Валентина!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...