4.10.2017 г., 11:51

На сбогуване с лятото

1.3K 4 14

 

Тъй както слънцето се скрива

зад облак тъмен изведнъж

и върху младата коприва

се спуска страстен летен дъжд,

и тишината връзва възел

сред корените на дъба,

а разноцветния си пъзел

разплита юнската дъга,

и лятото пресуква прежда

от кукурузена коса,

и свойта мъничка надежда

понася всеки на света,

и нощем над главите свети

луна  – като бакър на плет,

а зад прозореца поети

редят куплет подир куплет,

така и август ще остави

в морето пенести следи,

и свойте дрезгави октави

в камъша вятър ще реди,

и ято щъркели отгоре

над плажа дълго ще кръжи,

а дългокосата топола

след тях дъждовно ще тъжи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Великолепна наситена картинност, оригинална и впечатляваща! Оставам с респект пред поетичният ти талант, Валюшо! А стихотворението ти слагам в папката с любими.
  • Благодаря ви, прители, обожавам есента, но любимит ми месец е август. Май затова синът ми се роди в края му
  • Красиво!
  • Еха, разкошен стих, много образен! Нанизан като мънистено герданче! Привет, Вал!
  • Много ми хареса това разгърнато сравнение - толкова пластично, с такава метафорична образност! Поздрав, Валентина!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...