На сбогуване с лятото
Тъй както слънцето се скрива
зад облак тъмен изведнъж
и върху младата коприва
се спуска страстен летен дъжд,
и тишината връзва възел
сред корените на дъба,
а разноцветния си пъзел
разплита юнската дъга,
и лятото пресуква прежда
от кукурузена коса,
и свойта мъничка надежда
понася всеки на света,
и нощем над главите свети
луна – като бакър на плет,
а зад прозореца поети
редят куплет подир куплет,
така и август ще остави
в морето пенести следи,
и свойте дрезгави октави
в камъша вятър ще реди,
и ято щъркели отгоре
над плажа дълго ще кръжи,
а дългокосата топола
след тях дъждовно ще тъжи.
© Валентина Йотова All rights reserved.
