На татко

Да върнеш някой от небето

мечта ли ще е или сън?

Да трепне пак с любов сърцето, 

че татко иде - ей го на, отвън!

Тез тихи стъпки, сякаш звън от Рая!

И той не вярва, че е тука, с мен!

Да плача или радвам се, не зная, 

и гледам го, и той е изумен. 

Така секунда, две или пък три...

в прегръдката му вече се намирам!

Говорим си, но само със очи, 

така баща с детето се разбира!

Не са ни нужни думи празни, 

от Рая гледката била отлична, 

тук, на Земята, случки разни, 

с погледа си казва ми, че ме обича!

Тъй щастие изпълни ми сърцето,

видях го, татко бе отвън!

Днес върнах някой от небето, 

но мечта ли беше или сън?