Да върнеш някой от небето
мечта ли ще е или сън?
Да трепне пак с любов сърцето,
че татко иде - ей го на, отвън!
Тез тихи стъпки, сякаш звън от Рая!
И той не вярва, че е тука, с мен!
Да плача или радвам се, не зная,
и гледам го, и той е изумен.
Така секунда, две или пък три...
в прегръдката му вече се намирам!
Говорим си, но само със очи,
така баща с детето се разбира! ...