На татко
Да върнеш някой от небето
мечта ли ще е или сън?
Да трепне пак с любов сърцето,
че татко иде - ей го на, отвън!
Тез тихи стъпки, сякаш звън от Рая!
И той не вярва, че е тука, с мен!
Да плача или радвам се, не зная,
и гледам го, и той е изумен.
Така секунда, две или пък три...
в прегръдката му вече се намирам!
Говорим си, но само със очи,
така баща с детето се разбира!
Не са ни нужни думи празни,
от Рая гледката била отлична,
тук, на Земята, случки разни,
с погледа си казва ми, че ме обича!
Тъй щастие изпълни ми сърцето,
видях го, татко бе отвън!
Днес върнах някой от небето,
но мечта ли беше или сън?
