На тази магистрала
Съдбовни вдъхновения
настъпили са пътя
ветреят се дърветата
не мърдат и не бързат
А ние сме задръстени
на тази магистрала
въртим очи и пръстени
и втренчили се в бялото
почти сме ослепели -
на себе си продадени
какво ли сме видели -
от себе си предадени
и въздухът е тежък
небето е пропаднало
денят ще бъде жежък
по радиото казват
а утре ще е облачно
не спират да нареждат
къде е тази обич
и синята надежда
къде ни води пътят
усещат ли дърветата
днес колко ми е тъжно
какво че още светло е
от себе си избягали
на лятото се мръщим
натискаме педалите
и бързаме към къщи
© Петър Димитров Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Това е темата за очакването и завръщането, Пепи, спомних си го. Темата за пътя като начин на живот или като средство винаги ме е вълнувала. Темата за пътуването също. Сега се сещам, че и в някои разкази съм я включвал. Магистралата е силен символ на човешкия стремеж да се съединим, но какво да направим като вече сме толкова много? Символът губи своята потентност, а ние дремем, очаквайки тези преди нас да се раздвижат.
-
"Ще се завърна, мое синьо лято,
ти ме очакваш вече – знам.
Очаква моята прегръдка
тук всяка непогалена вълна.
За да оставя в лятото следа
безследно неизчезнал ще се върна."
От "Безследно"
По емоционалност и мелодичност и завръщането към дома ги асоциирах
Все се надяваме на нещо и вървим... -
То си е сюрреалистично, Констанс, и обвинително е. Задръстени на М4, отвън е 34 градуса, и всеки бърза, но закъде? Пепи, не ги помня тези. Поезията не ме пуска да си отида, Люси. Благодаря ви!
-
Много интересен и хубав стих!
-
Издържан поетичен стих! Напомня ми едно твое старо, мисля, че беше "Листопад" или "Ще се завърна"?
-
От една страна ми звучи сюреалистично, а от друга - леко обвинително към... хората и техните възприятия за света.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
