На тази магистрала
Съдбовни вдъхновения
настъпили са пътя
ветреят се дърветата
не мърдат и не бързат
А ние сме задръстени
на тази магистрала
въртим очи и пръстени
и втренчили се в бялото
почти сме ослепели -
на себе си продадени
какво ли сме видели -
от себе си предадени
и въздухът е тежък
небето е пропаднало
денят ще бъде жежък
по радиото казват
а утре ще е облачно
не спират да нареждат
къде е тази обич
и синята надежда
къде ни води пътят
усещат ли дърветата
днес колко ми е тъжно
какво че още светло е
от себе си избягали
на лятото се мръщим
натискаме педалите
и бързаме към къщи
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Димитров Всички права запазени
