23 февр. 2007 г., 11:55

На този ден...

884 0 19
На този ден би отброил шейсет,
ала едва ли щеше да си остарял.С хумор лек, така присъщ за теб,в деня си нещо би ни пожелал.Ехото на топлия ти смях и думите,каквито помним ги, пак биха били,ъгълчетата в очите сиво-сините,радостта им... всичко като преди.Мълчим... връщаме се в спомении съзерцаваме... и още ни боли...:((а)23.02.2007г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Саманлиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти Мими.
    Тежък стих, за прекрасен човек.

    Поздрав и усмивка.
  • Наистина е премерено като матрица. Искрена възхита и от мене!
  • Благодаря ти Ваня.
    Прегръщам те.

    Поздрав и усмивка за теб.
  • Пази някъде в сърцето си спомена за него!
    А щом искаш точно сега-пращам ти и аз
  • Благодаря Йордан,Златка,Ина,Чар,Славка,Изи и Георги.
    Всички спомени за починалите ни близки са начин скъпите ни хора да продължават да живеят в нас и чрез нас.
    Усмихнете се.

    Поздрав, прегръдка и усмивка за всеки от вас.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...