Feb 23, 2007, 11:55 AM

На този ден...

  Poetry
874 0 19
На този ден би отброил шейсет,
ала едва ли щеше да си остарял.С хумор лек, така присъщ за теб,в деня си нещо би ни пожелал.Ехото на топлия ти смях и думите,каквито помним ги, пак биха били,ъгълчетата в очите сиво-сините,радостта им... всичко като преди.Мълчим... връщаме се в спомении съзерцаваме... и още ни боли...:((а)23.02.2007г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти Мими.
    Тежък стих, за прекрасен човек.

    Поздрав и усмивка.
  • Наистина е премерено като матрица. Искрена възхита и от мене!
  • Благодаря ти Ваня.
    Прегръщам те.

    Поздрав и усмивка за теб.
  • Пази някъде в сърцето си спомена за него!
    А щом искаш точно сега-пращам ти и аз
  • Благодаря Йордан,Златка,Ина,Чар,Славка,Изи и Георги.
    Всички спомени за починалите ни близки са начин скъпите ни хора да продължават да живеят в нас и чрез нас.
    Усмихнете се.

    Поздрав, прегръдка и усмивка за всеки от вас.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...