23.02.2007 г., 11:55

На този ден...

873 0 19
На този ден би отброил шейсет,
ала едва ли щеше да си остарял.С хумор лек, така присъщ за теб,в деня си нещо би ни пожелал.Ехото на топлия ти смях и думите,каквито помним ги, пак биха били,ъгълчетата в очите сиво-сините,радостта им... всичко като преди.Мълчим... връщаме се в спомении съзерцаваме... и още ни боли...:((а)23.02.2007г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Мими.
    Тежък стих, за прекрасен човек.

    Поздрав и усмивка.
  • Наистина е премерено като матрица. Искрена възхита и от мене!
  • Благодаря ти Ваня.
    Прегръщам те.

    Поздрав и усмивка за теб.
  • Пази някъде в сърцето си спомена за него!
    А щом искаш точно сега-пращам ти и аз
  • Благодаря Йордан,Златка,Ина,Чар,Славка,Изи и Георги.
    Всички спомени за починалите ни близки са начин скъпите ни хора да продължават да живеят в нас и чрез нас.
    Усмихнете се.

    Поздрав, прегръдка и усмивка за всеки от вас.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...