22 сент. 2010 г., 22:03

На устните ми в ъгълчето 

  Поэзия » Другая
792 0 10
„От време на време радвай някого, дори и самия себе си.” (Вантала)
Като кръстовище на тъжни мисли
чернее хоризонтът.
И целият от дъжд си мокър -
по теб, като по клони,
са окачени капки светлина.
Във грохота дъждовен
утихва всичко,
освен
неистовата ти тъга.
И става все по-гъста.
А някъде синее хоризонт – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Предложения
: ??:??