На устните ми в ъгълчето

22 сент. 2010 г., 22:03

Поэзия » Другая

5.0 / 8

794 0 10

„От време на време радвай някого, дори и самия себе си.” (Вантала)
Като кръстовище на тъжни мисли
чернее хоризонтът.
И целият от дъжд си мокър -
по теб, като по клони,
са окачени капки светлина.
Във грохота дъждовен
утихва всичко,
освен
неистовата ти тъга.
И става все по-гъста.
А някъде синее хоризонт – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

След Дъжда
Мертвые 1983

Не знали, что им завтра умирать. Не знали, что их кончилась дорога. Что будут в землю-матушку лежать...
Попрыгун

Прыгаю я днем и ночью, Гравитацию рву в клочья. С большой прыгнул высоты, 10 метров там, ухты! Прыгн...
Думите тежат

Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...

Ещё произведения »