„От време на време радвай някого, дори и самия себе си.” (Вантала)
Като кръстовище на тъжни мисли
чернее хоризонтът.
И целият от дъжд си мокър -
по теб, като по клони,
са окачени капки светлина.
Във грохота дъждовен
утихва всичко,
освен
неистовата ти тъга.
И става все по-гъста.
А някъде синее хоризонт – ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация