yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
580 9047
Sep 22, 2010, 10:03 PM

На устните ми в ъгълчето 

  Poetry » Other
764 0 10

 

„От време на време радвай някого, дори и самия себе си.”  (Вантала)

 

 

Като кръстовище на тъжни мисли

чернее хоризонтът.

И целият от дъжд си мокър -

по теб, като по клони,

са окачени капки светлина.

Във грохота дъждовен

утихва всичко,

освен

неистовата ти тъга.

И става все по-гъста.

А някъде синее хоризонт –

на устните ми в ъгълчето.

От там започва утрото.

Но стълба не ти трябва.

Достатъчни са две очи,

в които слънцето възкръсва –

за теб...

за мен...

И нищо, че вали поройно.

След дъжд такъв

изгрява

най-лъчезарната дъга.

 

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Две картини -неистова тъга и най-лъчезарната дъга,нарисувани пестеливо, с лесно преминаване от една в друга -
    да изберем утрото, а?
    поздрави, Веси
  • На устните ми в ъгълчето и в двете очи възкръсва слънцето....Прекрасно е...Много слънчеви и усмихнати дни вълшебнице!!!Поздрав!!!
  • Красиво е!
  • "Достатъчни са две очи,

    в които слънцето възкръсва –"

    !!!
  • "Но стълба не ти трябва.
    Достатъчни са две очи,
    в които слънцето възкръсва –
    за теб...
    за мен..."
    След такъв дъжд дъгата наистина е прекрасна...
  • ...и всяка капка светлина те отразява...!
    С пожелание теб да чакат!
  • еее, много хубаво това! Поздрав, Весе!
  • Прекрасно! След бурята, сияние...
  • ... едно цветенце от мокрите капки сияеше цяло... и не дъжд, а любов го бе наваляло...
    Чудесница*!
  • Харесах много!!!Поздрав!
Random works
: ??:??