На устните ми в ъгълчето

Poetry » Other

912 0 10

„От време на време радвай някого, дори и самия себе си.” (Вантала)

Като кръстовище на тъжни мисли

чернее хоризонтът.

И целият от дъжд си мокър -

по теб, като по клони,

са окачени капки светлина.

Във грохота дъждовен

утихва всичко,

освен

неистовата ти тъга.

И става все по-гъста.

А някъде синее хоризонт –

на устните ми в ъгълчето.

От там започва утрото.

Но стълба не ти трябва.

Достатъчни са две очи,

в които слънцето възкръсва –

за теб...

за мен...

И нищо, че вали поройно.

След дъжд такъв

изгрява

най-лъчезарната дъга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

СОЛАР (Дима)

Две картини -неистова тъга и най-лъчезарната дъга,нарисувани пестеливо, с лесно преминаване от една в друга -
да изберем утрото, а?
поздрави, Веси

2010-09-23T12:48:41+03:00
longin (Любомир Деничин)

На устните ми в ъгълчето и в двете очи възкръсва слънцето....Прекрасно е...Много слънчеви и усмихнати дни вълшебнице!!!Поздрав!!!

2010-09-23T09:59:11+03:00
Anita765 (Ани Монева)

Красиво е!

2010-09-23T09:14:59+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"Достатъчни са две очи,

в които слънцето възкръсва –"

!!!

2010-09-23T00:22:33+03:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

"Но стълба не ти трябва.
Достатъчни са две очи,
в които слънцето възкръсва –
за теб...
за мен..."
След такъв дъжд дъгата наистина е прекрасна...

2010-09-22T23:54:49+03:00