2 нояб. 2017 г., 12:56

На времето

635 0 0

 

 

На времето аз бях в Иран

и там разбрах, че с много думи,

които нося, бих разбран...

И те не бяха малка сума.

 

Например думата "чорап"

и там е дреха за краката.

Еднаква е на тоз етап

и там, и тука по страната.

 

Щом кожеш думата "таман",

разбират те и в двата свята.

Речеш ли думата "аман",

за лошо чувство пък се смята.

 

И туй доколкото разбрах,

стотици пъти се повтаря

и това не е за смях -

на истината отговаря!

 

Следа от общия ни път,

изстрадан в турското ни робство,

до днес следите му стоят

и сочат нашето покорство.

21.10.2017г. София

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Slavov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...